Историята на Дом паметника Бузлуджа

Тази хронология ще ви поведе през събитията, случили се на Бузлуджа, започвайки от решението за строеж на грандиозен Дом паметник през 1971 г.,минавайки през сложния процес на строителство и последвалата експлоатация и завършвайки със състоянието на паметника днес.

 

1971: Проектопредложение на Стоилов

Стоилов преработва първоначалния си дизайн като включва помещение във формата на чиния с присаден в нея пилон, на която е монтирана звездата. След допълнителни ревизии Стоилов отделя елементите като поставя пилона извън „чинията“, с цел да й придаде по-голяма устойчивост срещу вятъра.

Външния вид на паметника Бузлуджа, предложен от Стоилов е бил вдъхновен от популярния тогава в Западна Европа архитектурен брутализъм,. Архитектът допълнително споделя, че е бил повлиян от постиженията на Льо Корбюзие, Валтер Гропиус и Лудвиг Мис ван дер Рое.

Идеята на Стоилов е била да създаде паметник, който да издържи теста на времето като за целта включва както древни, така и футуристични мотиви в архитектурния си проект. Той визира пантеона в Рим, както и научно-популярните филми от 50-те години сред вдъхновенията си за Бузлуджа.

През 1961 г. са издигнати три паметника в планината в чест на 70-годишнината от основаването на Българска социалдемократическа партия от Димитър Благоев и негови симпатизанти. Първоначалния план е включвал и четвърти паметник, представляващ осветена червена звезда на върха на планината.

Архитект Георги Стоилов внася предложение за четвъртия паметник , който да е във формата на пръстен с шест колони като в центъра на пръстена е разположен пилон, на която да се постави червената звезда.

Проектът не е започнат, а едва десетилетие по-късно Стоилов получава нареждане да внесе промени в първоначалното си предложение. Като се вземат предвид суровите условия на върха през зимата (силни ветрове и температури, често падащи до -25 °C), се налагат нови изисквания за отопляемо помещение, подходящо за посетители и специални мероприятия.

 
1. Първоначалната задача е била да се постави звезда на връх Бузлуджа (скица на арх.Георги Стоилов, 26-ти юни, 2014)

1. Първоначалната задача е била да се постави звезда на връх Бузлуджа (скица на арх.Георги Стоилов, 26-ти юни, 2014)

2. Георги Стоилов печели конкурса със своя проект, включващ пръстен от шест колони около пилон със монтирана звезда (скица на арх.Георги Стоилов, 26-ти юни, 2014)

2. Георги Стоилов печели конкурса със своя проект, включващ пръстен от шест колони около пилон със монтирана звезда (скица на арх.Георги Стоилов, 26-ти юни, 2014)

3. AС цел да отговори на изискването за закрито пространство, Георги Стоилов проектира сферична сграда на мястото на пръстена (скица на арх.Георги Стоилов, 26-ти юни, 2014)

3. AС цел да отговори на изискването за закрито пространство, Георги Стоилов проектира сферична сграда на мястото на пръстена (скица на арх.Георги Стоилов, 26-ти юни, 2014)

4. Финалния дизайн е с изместена пилон в страни за подобрена устойчивост (скица на арх.Георги Стоилов, 26-ти юни, 2014)

4. Финалния дизайн е с изместена пилон в страни за подобрена устойчивост (скица на арх.Георги Стоилов, 26-ти юни, 2014)

   

1974-1981: Строеж

Строителните екипи работели на смени от май до септември, за да извлекат максимума от по-меките климатични условия. Изградено е село с жилищни постройки за работниците в близост до строителната площадка, което остава на връх Бузлуджа в продължение на седем години.

Някои твърдят, че е имало смъртни случаи на работници по време на строителните работи и въпреки че подобни инциденти не са необичайни (пример от близкото минало - осем работници загиват по време на строежа на стадионите в Бразилия по случай Световното първенство по футбол през 2014 г.) като партията прави необходимото да потули лошите новини.

В същото време нови пътища са построени, подпомагайки по този начин транспортирането на материали нагоре по планината. В това число влизат 70,000 тона бетон, 3,000 тона стомана и 40 тона стъкло.

Работата по строежа на паметника Бузлуджа започва на 23 януари, 1974 г. 

Върхът е бил първо заравнен, за да се осигури стабилна основа за паметника. За целта е използван тротил като общата височина на върха се намалява с около 9 метра – от 1441 м на 1432 м. При полагането на основите на паметника от върха са изнесени повече от 15,000 кубични метра камъни.

Общо 6,000 души са допринесли със своя труд за изграждането на паметника Бузлуджа. В това число влизат инженери, художници, дизайнери, скулптури, както и голям брой доброволно присъединили се работници и 500 войници от “Строителни войски” под ръководството на генерал Делчо Делчев.


 
Buz Archive.png
 

Мозайките

Мозайките покриват площ от 510 кв.м. като са използвани 35 тона кобалтово стъкло (или смалта) внесени от Украйна. Парчетата са били в 42 цвята и са подреждани от екип, съставен от 60 майстора в продължение на 18 месеца.

От външната страна на стената във вътрешността на паметника, разположена до наблюдателната платформа са поставени мозайки от друг вид. На това място са използвани естествени камъчета, събрани от реките в България.

Екип от 14 майстора изработили по един панел всеки, където се илюстрира по-обширна част от българската история (въпреки, че е неизбежно интерпретирана от гледна точка на социалистическата идеология).

Тъй като тази страна на стената е по-податлива на разрушителното влияние на атмосферните условия, само около 50% от мозайката е все още запазена.

В центъра на вътрешния купол е разположен трети панел от мозайки, изобразяващ сърп и чук. Емблемата е с размер около 5 кв.м и се намира точно над тържествената зала като около нея е изписан цитат от Манифест на Комунистическата партия:

„Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“

Вътрешността на паметника разполага със стени, богато украсени с мозайки, които илюстрират алегорична история на Българската комунистическа партия. Някои от по-значимите сцени изобразяват пътуване в космоса, сражения, както и работници на комунизма, които забиват вилите си в символичния змей на чуждестранния капитализъм.

На една от стените в основната зала са разположените образите на световните комунистически герои – Маркс, Енгелс и Ленин, а на отсрещната страна са изобразени български комунистически личности. Лицата на Димитър Благоев - основател на българския социализъм и Георги Димитров - първия комунистически лидер на България са разположени до лика на Тодор Живков, лидер на комунистическа България между 1954 г. и 1989 г.

Дебатира се е в онези времена дали лицето на Тодор Живков трябва да присъства. Не е било обичайно да се овековечават лидери на комунизма, които са все още живи. По това време Живков е бил вече на 69 години и се е смятало, че паметникът ще надживее делата му.

(Ликът на Живков е първият унищожен като са премахнати парчетата от мозайката през 1992 г. от членове на собствената му партия в опит да се дистанцират от опозорения диктатор).

 

   

1977: Пилонът и Звездите

Звездите са произведени в Киев (тогавашната столица на Украинската Съветска Социалистическа Република) и са направени от рубинено стъкло, като всяка от звездите е с тегло 3.5 тона. За осветяването на звездите във вътрешността на пилона са били разположени 32 прожектора, захранвани от генератор достатъчо мощен да осигури електричество за 500 семейства.

Партията е твърдяла, че звездите могат да бъдат видяни от румънската граница на север и от гръцката на юг.

Първоначалният план е предвиждал пилона и звездите да бъдат завършени на време за грандиозната церемония по откриването предвидена за 1981 г. Получено е обаче известие от главния секретариат през 1977 г. с нареждане строежа да бъде ускорен, за да могат да се осветят звездите на време за честването на 60-годишнината от Октомврийската революция в Русия.

Строежът на пилона е бил считан за отделен проект от този на основната сграда на паметника. Под ръководството на Генади Милованов строителната бригада завършва строежа на пилона за две години.

Размерите на пилона са: 70 м височина, 9 м ширина в основната и 16 м в най-високата точка. Основите на пилона са положени на дълбочина 16 м.

Пилонът разполага с асансьор, водещ до панорамна тераса на върха, откъдето се разкрива панорамна гледка към Балкана.

Стъклените звезди разположени на южната и северната страна на пилона са считани за най-големите в света с диаметър от 12м.

 

 

1979: Финансиране на проекта

Допълнителни средства са били инвестирани за изграждането на пътища и инфраструктура в района. Според генерал Делчо Делчев, командир на строителни войски:

„Строежа предложи допълнителни предизвикателства като снабдяване на вода и електричество, както и новия път от Крън до Бузлуджа и т.н. възлязоха на приблизително 9 милиона лева и се финансираха отделно от съответните министерства. Разходите по строежа на Дом паметника достигнаха 25 милиона лева.“

Следователно целия проект възлиза на около $62.5 милиона долара в днешни пари*.

*Тези стойности са базирани на калкулации на автора като е взета предвид значителната инфлация, настъпила след прехода към демокрация.

Архитектът на паметника Георги Стоилов предложил парите за строежа на Дом паметника да не идват от държавата, защото това би било в тежест на националния бюджет. Тъкмо напротив, той гледал на проекта като на „паметник на народа“ и е вярвал, че е по-добре хората да бъдат насърчени да направят доброволно дарение в полза на строежа.

Стойността на строежа на паметника достигнала 14 милиона лева (в днешни пари приблизително $35 милиона долара*) и населението, тогава наброяващо 8.8 милиона българи, съумяло да събере дарения на обща стойност 16.2 милиона лева. Остатъкът, който не бил използван по направление на паметника е бил инвестиран в посока изграждане на пътна инфраструктура и детски градини в региона.

Голяма част от парите са събрани чрез дарения и продажба на възпоменателни пощенски марки, но някои източници твърдят, че удръжка в размер на 0.50 лв. е била удържана тайно от заплатите на всички работещи българи.

     

Снимка: Някои от пощенските марки, които са продавани, за да се генерират средства за строежа.

Снимка: Някои от пощенските марки, които са продавани, за да се генерират средства за строежа.

    

1981: Церемония по откриването

“Нека поколенията на социалистическа България и на комунистическа България да идват тук да се прекланят пред подвига и делото, да станат съпричастни с техните идеи, с техните борби, с всичко това, което те направиха и дадохва всичко от себе си на своя народ.

“Слава на Благоев и благоевци - първите сеячи и апостоли на социалистическите идеи в България, безсмъртните корени на Българската комунистическа партия в народната душа!

“Откривам Дома паметник на връх Бузлуджа.

“Честито!”

Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков държи реч на церемонията по откриването на Дом паметника на Бузлуджа на 23.08.1981 г.:

“Щастлив съм, че на мен се падна историческата чест да открия Дома паметник, издигнат в чест на подвига на Димитър Благоев и неговите съратници, които преди 90 години изградиха революционна марксистка партия в България.

“Нека никога не пустеят пътеките, които водят тук, на този легендарен старопланински връх Бузлуджа, където първите марксисти дойдоха, за да поемат от възрожденците щафетата на свята и чиста любов към народа!

 

1981-1989: Паметникът в експлоатация

Когато не е ползван като обществен музей в Дом паметника на Бузлуджа са се провеждали мероприятия, организирани от БКП. В този екстравагантен паметник на българския социализъм са се провеждали церемонии по награждаване, а също така и за посрещане на чуждестранни делегации.

Дом паметника на Бузлуджа е използван до 1989 г., но през ноември същата година съпартийци организират свалянето на Тодор Живков от поста му и скоро след това цялата еднопартийна система на българската комунистическа партия е разрушена.

Паметникът Бузлуджа бързо става излишен.

Дома паметник е функционирал почти десетилетие. Заедно с множество дуги мемориални комплекси в България той е бил част от мрежа от образователни обекти с културно наследство, въпреки че неговите размери и комплексност го разграничават като перла в короната.

Българският народ е платил за строежа на паметника, като мнозина са се включили с доброволен труд, поради което входът е бил безплатен за всички. Поради големия интерес, обаче, посещенията ставали с предварително записване. Много посещения са били организирани за ученици и работници, в резултат на което паметникът е посетен от повече от 2 милиона души през първите 8 години на експлоатация. Архитект Георги Стоилов твърди, че в натоварени дни, паметникът е функционирал с капацитет от 500 посетители на час.

    

   

90-те години: Упадък на паметника Бузлуджа

Взривяването на мавзолея се е състояло независимо, че проучвания на общественото мнение посочили, че две трети от населението е против идеята.

Приблизително по същото време правителството на Костов разпуснало охраната на паметника Бузлуджа като по този начин оставя сградата в ръцете на народа.

Не след дълго, мародери започнали да заграбват метала и други ценни материали.

Най-скъпите материали изчезнали веднага, в това число таванът, направен от солидна мед като дори се спекулира, че правителствени лица са ги присвоили за себе си. Някои вярвали, че червените звезди на пилона са направени от истински рубини и стреляли по тях с пушки, но се образувал единствено дъжд от синтетично рубинено стъкло.

Сняг и дъдж започнали да проникват през изпочупените прозорци и покрив и това, което не е било откраднато е оставено да се разпада.

Политическите промени, възникнали в България в началото на 90-те години сложили началото на нова демократична епоха, но навлизането на западната култура и капитализма не оставили място за паметниците на социализма.

Паметникът Бузлуджа е затворен и оставен да тъне в забрава на своя планински връх в продължение на половин десетилетие. В края на 90-те, България страда от икономическа криза и несигурно бъдеще. Много граждани обвинявали предишния режим и след 1997 г. консервативното и силно антикомунистическо правителство, ръководено от премиера Иван Костов започна събарянето на видни паметници от времето на комунизма.

През август 1999 г., правителството на Костов използва булдозери и експлозиви, за да разруши мавзолея на Георги Димитров. Сградата е представлявала бяла мраморна гробница, разположена в центъра на София и в която са били положени тленните останки на първия комунистически ръководител на България.

 

Бузлуджа Днес

Днес, Дом паметника на връх Бузлуджа е бледо подобие на едновремешното си величие. Стъклата липсват от прозорците, червените звезди са изпочупени, а сложните стенописи, окрасяващи интериора са започнали да се разпадат под влияние на метеорологичните условия.

Дори в това разрушено състояние, Бузлуджа започва да привлича нови посетители. Комбинацията на спиращо дъха местоположение, меланхоличната атмосфера на разпад и голямото политическо значение на паметника скоро започват да привличат вниманието на световните медии.

Снимки на паметника Бузлуджа се разпространяват по цял свят и хора от всички краища на планетата се стичат към Бузлуджа. Паметникът често е описван като една от най-красивите модерни руини и получава широко признание за своите забележителни инженерни и архитектурни постижения.

 
 

История на Дом паметника Бузлуджа
Автор:
Ричард Ф. Мортън, 2018

Източници:
Chary, Frederick B. (2011)
The History of Bulgaria, Greenwood.
Granitski, Ivan (ed.) (2018) Georgi Stoilov: With a Vision for the Future, Zahariy Stoyanov Publishing House.
Ivanova, Dora (2016) Buzludzha Project Foundation (website): http://buzludzha-project.com/history.html
Minard, Adrien (2018) Bouzloudja: Crépuscule D’Une Utopie, Éditions B2.
Stoilov, Georgi (2015) Personal interview with Richard F. Morten, translation by Mihail Kondov, 7 August 2015.
Trankova, D., Georgieff, A., Lozanov, G. & Gruev, M. (2018) A Guide to Communist Bulgaria, Free Speech International Foundation.
Yuroukov, Ilya (ed.) (1991) Georgi Stoilov & Partners (architectural monograph), Arterigere.