ИСТОРИЯТА НА ВРЪХ БУЗЛУДЖА

Дом паметникът Бузлуджа (паметникът) е открит през август 1981 г., в почит на място с голямо значение в българската история. Три основни исторически събития са свързани с този планински връх: последната битка на въстаниците на Хаджи Димитър през 1868 г., битката между фашистите и партизанските войски по време на Втората световна война и най-значителното от тях - основаването на Българската социалдемократическа работническа партия през 1891 г.

 
 

1868г.: СМЪРТТА НА ХАДЖИ ДИМИТЪР

Част от бунтовниците са заловени, други убити по време на битката, а Хаджи Димитър е смъртоносно ранен. Той е изнесен от битката на носилка, но по-късно умира от раните си.

Въпреки че Стефан Караджа и Хаджи Димитър не доживяли да видят родината си свободна, това се случва едва десетилетие по-късно. Началото се дава от Априлското въстание през 1876 г., последвано от пристигане на руската армия по време на Руско-Турската война през 1877-1878 г., след която се възстановява независимостта на България.

Връх „Бузлуджа“, чието наименование произтича от турската дума „заскрежен“ за известно време е носил името връх Хаджи Димитър и това място се е превърнало в синоним на свобода и саможертва.

През 1396 г. Втората българска държава, която се простира от Черно море до Адриатическо море, е завладяна от Османската империя. България остава под османска власт в продължение на почти пет века, но през втората половина на XIX век в страната се заражда силно революционно движение.

Двама от най-известните революционери в България: Хаджи Димитър и Стефан Караджа - сформират въстанически отряд в Румъния през 1868 г., преди да пресекат река Дунав и да започнат серия от нападения над османските гарнизони в България. Тяхното дело се радва на някои ранни победи до 9 юли, когато Стефан Караджа е ранен в сражение и заловен от османците. Хаджи Димитър повежда останалите въстаници в една последна битка, която се състои на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 г.

На този етап отрядът е наброявал едва 58 души, които скоро биват разгромени от значително по-многобройните османски сили.

 
Паметникът в чест на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в близост до село Басарбово отбелязва мястото, където отряда пресича река Дунав през 1868 г.

Паметникът в чест на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в близост до село Басарбово отбелязва мястото, където отряда пресича река Дунав през 1868 г.

 

1877-78г.: БИТКИТЕ ЗА ПРОХОДА ШИПКА

Руската армия не е имала възможност да премине в южна България преди да се справи с османските гарнизони, охраняващи планинските проходи, най-значимият от които е прохода Шипка, намиращ се в средата на планинската верига.

На 17 юли, 1877 г., ген. Гурко повежда четири дивизии срещу турския гарнизон на Шипка. Главнокомандващ на турците е Сюлейман Паша, който разполага с около 4000-4500 войници. След два дни на тактически сражения, войските на Гурко окупират Шипка, а османците се оттеглят.

Сюлейман Паша прави два опита през същата година да си възвърне контрола върху прохода Шипка, на който вече се намират руски войници и български доброволци.

През април 1876 г., в България избухва национално въстание срещу османското владичество. Въстанието е потушено бързо от османската армия и населението на цели градове е избито като наказание за бунта, но тези кървави събития скоро привличат вниманието на света и през 1877 г. руският цар Александър II започва да разполага войските си на Балканите.

Армия, съставена от руски и румънски войски пресича Дунав и навлиза в северна България като започва да освобождава български градове от османско владичество.

Едни от най-решителните действия в тази война се водят само на 10 км от Бузлуджа в прохода Шипка.

 
Защитата на Орловото гнездо, Алексей Попов, 1893 г.

Защитата на Орловото гнездо, Алексей Попов, 1893 г.

 

Османската армия се оказва притисната между гарнизона на Шипка на север и настъпващите войски на Гурко от юг, което не оставя никакви възможности за оттегляне. Османците се предават и на 3 март 1878 г. руската коалиция печели войната.

През 1934 г. е издигнат паметникът на Шипка в чест на тези събития.

Въпреки че дом паметник Бузлуджа, построен 1981 г., никога не е бил изрично посветен на битките в прохода Шипка, той все пак е изграден със силно изразено чувство на родолюбие, което се свързва с този планински регион. И двата паметника се намират в рамките на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.

На 21 август османска армия общо 38,000 войници прави неуспешен опит да превземе Шипка от защитаващия гарнизон, наброяващ 7,500 войници и доброволци. Разказите сочат, че след като бранителите привършват своите амуниции, защитниците на Шипка включват в сражението камъни, както и телата на падналите си другари срещу настъпващите османци.

Следващия месец Сюлейман Паша прави нов опит, започвайки с артилерийски обстрел на позициите на Шипка между 13-17 септември, последван от фронтална атака. Османците са отблъснати отново от непоклатимите български и руски защитници.

Четвърто сражение за прохода Шипка се е водило между 5-9 януари 1878 г. След като съумява да се справи с османската съпротива в северна България, генерал Гурко се придвижва на запад към София и преминава в южната част на страната.

 
Паметник в чест на Димитър Благоев, намиращ се на разклонението, водещо към връх Бузлуджа.

Паметник в чест на Димитър Благоев, намиращ се на разклонението, водещо към връх Бузлуджа.

     

1891г.: ЗОРАТА НА БЪЛГАРСКИЯ СОЦИАЛИЗЪМ

През 1891 г., когато Благоев решава да обедини тези различни фракции в една българска социалистическа организация. Бузлуджа става логичното място за срещи - дискретно и удобно, притежаващо вече силно национално значение. Годишното честване, посветено на саможертвата на Хаджи Димитър е било използвано като претекст за събиране на някои от най-известните социалистически групи в страната.

Първият социалистически конгрес в България (както по-късно ще стане известно събирането) се провежда на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа, което довежда до официалното учредяване на Българската социалдемократическа работническа партия, предшественик на Българската комунистическа партия, която по-късно поема пълен контрол върху държавата.

Първите социалистически групи в България започват да организират срещите си през 1886 г. Политическият философ Димитър Благоев изиграва важна роля в оформянето на българското социалистическо движение. Той публикува първите преводи на български език на книги като „Капиталът” на Карл Маркс и „Манифест на Комунистическата партия“, в допълнение към собствената си влиятелна творба „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“

Събрания на социалисти започнали още през 1886 г. Наскоро освободената от османски контрол царска държава обаче не била добре настроена към тях, което ги принудило да се срещат тайно. Някои от първите и основни социалистически огнища, възникнали в Стара Загора, Сливен, Казанлък, Габрово – градове, намиращи се в централна България, разположени на север и юг от планинската верига.

 
The painting 'Buzludzha Congress' currently hangs in the Sofia Museum of Socialist Art.

The painting 'Buzludzha Congress' currently hangs in the Sofia Museum of Socialist Art.

    

1936: Хижа Бузлуджа

Първият завършен мемориален проект на връх Бузлуджа е къщата за гости "Хижа Бузлуджа", открита през 1936 г. Замисълът е сградата е да подслонява многобройните посетители, които по това време вече посещават връх Бузлуджа, за да отдадат почит на Хаджи Димитър и неговата чета. Изграждането на “Хижа Бузлуджа” има за цел да допринесе за образователния туризъм в региона.

1898: Паметник на Бузлуджа

Към края на XIX век много българи започват да посещават връх Бузлуджа, за да отдадат своята почит на това място. През 1898 г., епископът на Стара Загора Кусевич предлага създаването на паметник - обелиск с кръст и параклис с градина, посветени на жертвата на Хаджи Димитър и неговата чета. Планирано е изграждане на 8-метрова статуя на Хаджи Димитър, която да гледа към планината. Въпреки това, поради настъпилата икономическа криза по времето на цар Фердинанд, проектът не бива осъществен.

 
Снимка: Първата сграда на връх Бузлуджа: “Хижа Бузлуджа” отваря врати на 2 август 1936 г.

Снимка: Първата сграда на връх Бузлуджа: “Хижа Бузлуджа” отваря врати на 2 август 1936 г.

  

1944г.: ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ

По време на Втората световна война България е на страната на нацистка Германия, въпреки протеста на голяма част от гражданите. Организирано е национално партизанско съпротивително движение, в което Българската социалдемократическа работническа партия, тогава известна като Българската комунистическа партия, заема важна водеща роля. 

На 25 януари 1944 г., партизанските отряди от градовете Габрово и Севлиево нападат фашистки сили, които изпълняват тренировъчни учения на връх Бузлуджа. Последва ожесточена престрелка, по време на която трима партизани губят живота си.

   

     

1961г.: 70 ГОДИНИ СОЦИАЛИЗЪМ

На 2 юли 1961 г. (70 години след основаването на първата българска социалистическа организация) три от четирите паметника са открити: статуя на Хаджи Димитър, гравиран релеф на благоевия Бузлуджанския конгрес от 1981 г. и паметник, посветен на партизанските отряди от Габрово и Севлиево, които се сражавали с фашистите тук по време на Втората световна война.

Паметникът Бузлуджа е бил замислен да бъде по-голям и по-внушителен от останалите като идеята е била за червена звезда, поставена точно на върха на планината. Конкурсът бил спечелен от Георги Стоилов, млад български архитект, чиято предишна работа включва проектирането на нов хотел в София, но поради мащаба и сложността на грандиозния проект за паметник на Бузлуджа се стига до забавяне на церемонията по откриването.

1959: Архитектурен Конкурс

През септември 1944 г., съветската Червена армия влиза в България, като изтласква нацистките сили от Източна Европа. Партизаните, като победители, сформират коалиционно правителство през следващите години и  Българската комунистическа партия бързо поема ръководството. През 1946 г., чрез национален референдум, се премахва монархията и се създава еднопартийна система.

Новият режим издига много паметници, за да отпразнува победата на българския социализъм. По-специално връх Бузлуджа се счита за изключително важен, тъй като е родното място на социалистическото движение в България. На 29 януари 1959 г. се обявява конкурс, който ще приветства архитектурни предложения за четири нови паметника в чест на историята на тази планина.

   

Hadzhi Dimitâr

Hadzhi Dimitâr

The Buzludzha Congress

The Buzludzha Congress

Partisans Monument

Partisans Monument

 

1971: Дом паметник Бузлуджа

Историята на проектирането и строежа на Дом паметника Бузлуджа продължава тук.

 
Buz Archive.png
 

Историята на връх Бузлуджа
Автор:
Ричард Ф. Мортън, 2018
Преводач: Михаил Кондов

Източници:
Bell, John D. (1986) The Bulgarian Communist Party from Blagoev to Zhivkov, Hoover Institution Press.
Blagoev, Dimitâr (1891) Що е социализъм и има ли той почва у нас? (What is socialism and does it have roots in our country?).
Chary, Frederick B. (2011) The History of Bulgaria, Greenwood.
Ivanova, Dora (2016) Buzludzha Project Foundation (website): http://buzludzha-project.com/history.html
Roszkowski, W. & Kofman, J. (2015) Biographical Dictionary of Central and Eastern Europe in the Twentieth Century, Routledge.
Van der Linden, M. & Rojahn, J. (1990) The Formation of Labour Movements, 1870-1914: An International Perspective, Brill.